Оставѝ…

seaside

Има хиляди мъдри мисли, засягащи правото на човек да избира. Да избира пътя си, обичта си, какво да яде за закуска, как да се отнася с хората около себе си и кой цвят тениска да облече днес. Животът никога не е бил толкова богат на избори, достижими за всеки един от нас – глобализацията и технологиите правят достъпни и най-смелите мечти, стига да събереш смелост да ги последваш. За съжаление, изправени пред колосалната шведска маса, която съдбата нарежда пред нас, понякога се затрудняваме от кое от всички предложения да се възползваме; дали когато избираме нещо, не губим нещо много по-хубаво и какво всъщност се случва с пътя, който не сме избрали? Но сред най-трудните избори в живота на всеки един от нас, е избора да се откажеш. Continue Reading

Ден първи след празниците…

holiday-fat-weight-gain-eat-christmas-season-ecards-someecardsДен първи след празниците. След почти десетдневно угощение, приятно заоблените ми форми стават откровено кръгли, а незнайно защо тялото ми не възприема търкалянето между кухнята и хола за кардио. Дънките ми, които блажено си почиваха, заменени от удобни анцузи или други гащи, завършващи с ластик, в този първи ден ме гледат с упрек, че дори денимът си има лимит на разтягане. Напънът е епичен и след 3-4 клека, противно на всички закони на физиката, успявам да се натикам в тях и да закопчая копчето. Чувствам се като кренвирш в сламка. Убедена, че ако се наведа да си вържа обувките, ще посинея от недостиг на въздух, нахлузвам набързо широки кецове с идеята „Поне на лапичките да им е широко…“ . Работният ден, прекаран в седнало положение с максимално впити дънки е приключение сам по себе си, но нека преминем към неговия край. Continue Reading