Оцеляване без смартфон за начинаещи

Zombie-Apocalypsе

Искам още в началото на този пост да уточня, че не съм от типа хора, които си купуват ново парче техника просто защото е ново. Преди да се сдобия с любимото си мъниче, на име HTC One mini а.к.а. my baby, бях извънредно учудена от цялата истерията по смартфоните. Смешно ми беше, как носовете на всички са насочени все надолу, понякога дори с леки усмивки, едни такива загадъчни ….Пръстите ловко плетат невидими социално активни паяжини по екранчетата, а всеки приятел е на един слайд растояние. Половината хора, които познавам имат синдрома на звънящия телефон – нали знаете, като все го чувате да „звъни“ и му хвърляте по едно око, да не би случайно някоя нотификация да е минала без звук, и Боже опази да не научите на момента, че котката на Мони е кихнала 2 пъти един след друг. Иронията в случая е, че познавам човек, който провежда по около 150 разговора на ден. И той няма този синдром.

Та идеята ми е, че нямах идея защо тези хора така….нали. Докато не получих свой смартфон. И после не ми го отнеха.

Имах телефона си пет месеца. От два и половина е на ремонт. Ако висшите сили преценят, когато четете този пост, той вече ще е при мен и блажено ще ви заливам със снимки в Инстаграм. Но когато от човек, навлизащ плавно във фаза пристрастяване се превърнах в пълен въздържател, изведнъж започнах да проявявам абстинентни наклонности, изразяващи се в нетипично за мен поведение.

И така, когато по някаква причина останеш без тази малка джаджа (ама важна!), била тя телефон или таблет, тръпнѝ в очакване на следните отклонения:

sad1. Оплакване загубата на телефона, докато целият свят не разбере, че е на ремонт, че в сервиза го държат цяла вечност и нямат сърце, и нямат душа, и не знаят що е болка. Ако поправката се позабави, следва рязко втурване по форуми да проверяваш какви са ти правата, изчиташ касаещите те клаузи, регламентирани в ЗЗП и редовно проверяваш дали Комисията за защита на потребителя не защитава кифлите, на които им липсва Viber.

down2. Внезапно, дамската ти чанта става в пъти по-тежка. Вече носиш стария си телефон, музикален плеър, евентуално фотоапарат, книга, тефтер или планър, фенерче, USB, календарчета и всякакъв сорт бележки. Липсва ти всичко това да се побира в 143 грама и клатейки се като Квазимодо, изпращаш още няколко благословии по адрес на сервиз Х.

casual3. Оправдаваш се, че не си се обадил на някого, защото му нямаш телефона. В стария си телефон, който ползваше преди да получиш смартфона си. Нищо че се познавате от 1997 година и тогава ти беше точно с този стар телефон. Понякога обаче, това е самата истина. Независимо дали е истина или не, повтаряш напевно и пред него триадата от т.1.

cheecky4. Обсебваш смартфона на приятеля си. Напълно естествено, в предвид че той има три – служебен, личен и специален – за връзка с момчетата/мама/дядо/вуйчо Гошо, дето е в Америката. Ако сте си наистина близки, предявяваш откровена претенция в устен вид към най-рядко употребявания от тях и една прекрасна сутрин момчето ти се събужда с инсталирани Instagram, Pinterest, Tumblr, My Talking Tom, Polivore, Nike Training, Period Calendar, MyFitnessPal. Или безусловно приватизираш таблета му. Или този на брат ти. Всъщност всеки таблет е в опасност, ако ти си наоколо…

confused5. Установяваш, че и така може да се живее, но иначе е още по-добре. Забелязваш, че прагът ти на търпимост към времето, необходимо за получаване на дадена информация е паднал под нулата. Разбираш, че е малко сложно да си общуваш с определени хора, когато нямаш смартфон. Долавяш колко рядко всъщност си говорил с приятелите си, заради писането на ухилени личица и съобщаването на новини на мига, посредством Viber/ FB messenger. В крайна сметка, те още имат смартфони и уговарянето на срещи става странно некоординирано, тип “Аз ти писах на Вайбър, ама заради теб ще направим и групово съобщение във фейса, щото не мога да ти се обадя и да ти кажа “Бъди на Попа в 8!”…

Остава само една утеха – че сервизите ще намерят начин, като не могат да ти оправят телефона за 10 дена, да ти дадат друг. Защото липсва, колкото и да е странно. Малка джаджа, ама важна…

love phenya love

Leave a Reply

Your email address will not be published.