Вино

corkheart.pngImage source

Обмислях дали да не кръстя този пост нещо от рода на „За виното и любовта“, на двата застъпващи се празника по нашите географски ширини– този на виното и този на католиците.

В последните години все се вихрят едни дебати кой празник бил наш, кой не бил чак толкова наш, как ако подариш на жена си цветя празнуваш грешно, а правилното е да цъмбурнеш в бъчвата на комшията с поне още трима герои, изпълнени с национална гордост. За това кой е по-българин може да си говорим някой друг път. Сега ще говорим за топли чувства и гроздов сок! Самият факт, че тази така обсъждана дата провокира силни емоции е лесно обясним – виното и любовта са взаимно допълващи се. Нека да се замислим за любовта, в пряка връзка с виното: на виното му трябва много любов, за да е истински хубаво вино – гроздето трябва да е отгледано внимателно, с обич. Виното трябва да е създадено с любов, да се подбере с любов и да се консумира с…познахте! – любов.

А аз съм един от онези хора, които са силно влюбени…

Не съм енолог и прехвален естет, деликатността на небцето ми може да бъде сравнена основно с това на средностатистическа кифла, но наистина обичам вино! И то разнообразно вино – започвайки от домашното на дядо ми, до бутилки, чиито цени се доближават до тези, на чифт кожени ботуши на Musette в началото на зимния сезон. Няма да описвам какъв аромат имат омагьосаните гроздови сокове, колко време трябва да дишат и с какви деликатеси се допълват – тази информация може да намерите на страничките на избите, които предлагат изключително красиви описания на продуктите си (наистина, силно съм впечатлена от страниците на българските изби!). Ако пък решите да се отдадете на виното извън уюта на дома си, GoGuide този месец представят един изключително приятен подбор от места ето тук.

Това, което искам да изложа аз днес, са личните ми любимци сред българските вина. Тези, към които винаги се връщам – тези, които не оставям да дишат, защото задушавам в устните си, отпивайки. Подредени са произволно, не по любимост, но с много обич!

Чаша първа – Кера Тамара Шардоне 2012, Бутикова изба Марян

Имам изключителни симпатии не само към това вино, но и към цялата изба. Сякаш затварят мистерията, магията, очарованието и богатството на вкусове на целия Еленски балкан в обикновени бутилки с уникални имена. А когато ги отвориш, от там те лъхва истинското обаяние на вино, правено с внимание и любов. Имаше период, в който розето на избата – Sense of Tears –  обра забележително количество награди, но дори след една извънредно завладяваща дегустация, за мен любима остана Кера Тамара.

кера тамара

Чаша втора – Широка мелнишка лоза, Винарска изба Логодаж

След едно магическо пътуване до Мелник, представата ми за червено вино се промени коренно! Там, в знаменитата Кордопулова къща, замръзваща в подземията, опитах превъзходната широка мелнишка лоза. И беше обич от първа глътка. Сега, проблемът беше, че някак не изглеждаше елегантно да купя 4 кашона вино и скоро след прибирането в София се отдадох на търсене на истинско мелнишко вино. Вкусвайки предложението на Логодаж, омагьосано в долината на р. Струма, търсенето приключи.

широка мелнишка

Чаша трета – Мерло и Малбек, Contemplations, Изба Катаржина Естейт

Има много хора в България, които знаят как се прави хубаво вино. Но Катаржина знаят как се гради бранд – 23 марки вино са се сгушили под шапката на имението, сред които едни от най-популярните и обичани вина на пазара – “Хала”, “Мезек” и “Контемплейшънс”. Бутилката Мерло и Малбек от последната серия не е забележително, умопомрачително и възхитително червено вино. Но за мен е  уютно, топло и усмихващо – нещо като най-любимия пуловер в зимен ден. И също като него – по делнични любимо.

катаржина

Чаша последна – Шарноде, Ризлинг, Семийон, Мускат, Before and After, Винарска изба Братя Минкови

Да, това е вино в кашонче. Да, наистина избрах него. В сравнение с крехката възраст на Катаржина Естейт (по-малко от 10 години), избата на Братя Минкови е истински титан, столетник, врял и кипял във винопроизводството. Листата им е изключително добра, като може би една от най-известните им линии вина е “Cycle”. Но моят избор е друг. Кашончето Бифор енд Афтър е виното, към което винаги се връщам – добро количество, за да задоволи и най-жадните и чудесно качество, благодарение на разнообразната гроздова селекция.

Специални благодарности на мама, която ме запозна с това вино, в родния ми град познато още като “на Братя Минкови бялото”.

братя минкови

Консумирайте с наслада и обичайте! Човека до себе си, приятелите, виното, минусовите температури, снега, слънцето, уличното куче…Просто обичайте!

Наздраве,

love phenya love

Leave a Reply

Your email address will not be published.