Фикусът на моя живот

фикус

Снощи си говорихме за цветя. Странна тема, признавам, още повече, че аз съумявам да убия почти всичко, което не може да си поиска вода и храна под някаква форма на вокално изразяване. Разказа ми интересното ти виждане, как фикусът, независимо в каква сграда вирее, попива съдбата на собствениците си. Нека обясня. Ако е фирма и тя фалира, фикусът умира. Ако е семейство и то е с много деца, ако всяко от тях е на различна посока , той е разклонен, развълнуван и многолистен. Тълкувания разни.

Накара ме да се замисля – как ли ще изглежда фикусът на моя живот?

До този момент, предполагам, че ще е едно доста заблудено растение, което ту ще дърпа на ляво, ту на дясно. Голямото лутане никога не приключва, поне в житието ми до момента. Изборите не се правят лесно, а веднъж направени се подлагат на унищожителна вълна от съмнения поне още седмица. Такъв фикус съм си…

Ще е доста рошаво растение, усещам – наобиколена съм от прекрасни, стойностни хора, предполагам за всеки ще си има клонче, защото по едно листенце не стига, за да обеме красотата и богатството на техните съдби. Ще си криволичим успоредно, защото във всичките ми питания и чудения, ценните ми хора са винаги до мен, следват ме в която и посока да хукна (понякога дори с неодобрителни погледи). Така, крив и рошав, до тук добре.

А от тук нататък? Дали ще стане голямо и силно растение, което ще изкове стъбло от стомана и ще даде живот на нови разклонения? Дали ще си расте на ширина, но не и на височина? Дали ще намери най-накрая посоката, в която да тръгне устремено или все така ще се върти на различни страни, не съвсем убедено в избора си?

Аз фикус си нямам. Не искам и да имам. Но абстрактната идея, да вложиш тълкуването на собствената си съдба във фотосинтезиращите щения на едно растение, намирам за пленителна.

Та такъв фикус съм аз, крив и рошав, но изпълнен с вяра, че от където и да изгрее слънцето, ще намеря как да черпя с усмивка от ласките му.

love phenya love

2 Comments

  1. Мда, Phenya! Фикусът на живота винаги ще търси светлината, а тя може да бъде навсякъде. Трябва само да отвориш очи, за да я видиш. А фикусът, макар и “рошав” ще “сияе” и ще отразява светлината с листата си, онази която вече зареден, ще иска да върне обратно в света около него, за да засияе и той!
    Благодаря ти, вдъхновяващо послание!

    • Благодаря, че ме четеш, MG :) Радвам се, че намираш вдъхновение в думичките ми и се надявам и ти като мен вече да гледаш на фикусите с други очи!

Leave a Reply

Your email address will not be published.