Мачкай!

massagesСнимка

 Няма да започвам новата година с рекапитулация на старата, с някакви гениални умозаключения или обещания за новата. Просто защото не ми е до това – вдъхновението ми така безвъзвратно ме е напуснало, че дори прочитането на невероятно забавна книга от 300 страници за една вечер не подпали в мен искрата. Пръстите не ме досърбяха за писане, умът ми не се втурна да рисува разсъждения по бял лист и като цяло, творческото ми аз се предаде пред ежедневните задачи. Коледното пазаруване и приготвянето на несметни количества сладки и бисквитки, наред с обилното затормозяване на храносмилателната ми система също не ме подтикнаха към друго, освен към търкаляне от маса на маса, наздравици и песни. Но ето че дойде време да оползотворя един от прекрасните ми коледни подаръци – терапия за тяло/масаж, подарен от момчето.

 И там, на покритата с лилави кърпи маса, с измръзнали крака, вдъхновението отново ме намери…

Нека да започна с това, че аз съм един от най-лошите клиенти, които един масажист може да има, поради следните три причини:

  1. Имам гъдел. Но моят не е просто гъдел, както при повечето хора – на едно, две места в тялото. Не, драги, мен ме е гъдел дори по прасците! Резултатът от това е неконтролируемо кискане, което преминава в епичен кикот с елементи на цвилене.
  2. Мрънкам. Признавам си го – аз съм взискателен клиент. Искам обстановка, която ме предразполага към релакс: искам музика, която не е просто дрънкане на дезориентиран тибетски монах по цинкова кофа или пък , пази Боже, инструментал на „Вечните любовни балади“ vol. 65. Искам осветлението да е адекватно и определено искам да ми е топло. Искам масажите да ме освобождават от напрежението – да не са силови, точкови, пренареждащи чакрите ми или южноафрикански, от провинция Мпумаланга. И ако някое от изброените не е така, както го искам, считам че съм в правото си да настоявам желанията ми да бъдат изпълнени.
  3. Използвам ваучери за групово пазаруване. И като една истинска кифла, считам че изборът да посетиш даден салон с ваучер и да заплатиш услуга на преференциална стойност, не те прави по-малко ценен клиент от останалите, платили пълната сума. Защитник съм на позицията, че ако професионалист не желае да мачка мазни, космати чички за 11 лева, никой не го задължава на сила да пуска намаление на услугата, която предлага. А когато масажът бива обявен на ексклузивна стойност, същият този професионалист няма право да „претупва“ хората, само защото не са дали 90 лева за целебното му докосване.

Това са причините да смятам, че скоро снимката ми ще бъде разпространявана по козметични салони и масажни студия, с надпис „НЕ допускайте това лице до обекта си!“. Все пак до момента, това не се е случило, а аз се възползвам от възможността да се поглезя, когато ми се прииска. За съжаление обаче, намирам някои много сходни и много отблъскващи черти, които повечето масажисти и техните салони/студия, открити в сайтове за групово пазаруване, споделят.

  1. „Абе ти и всеки ден да идваш, пак не знам дали ще мога да те оправя….“

Много популярна игра сред терапевтите е „налучкай какво му е на човека и го убеди, че може да се оправи само с определено количество масажи“. От болен зъб, до счупен нокът, от високо кръвно до ниска захар и обикновена настинка – масажистите лекуват всичко! Няма хапчета, няма хомеопатия, няма антибиотици – човекът може да те изцери от болежките ти, само дето трябва да ходиш редовно. Ако пък споделиш, че нищо не те боли и се чувстваш чудесно, то ти бива заявявано как, за да я поддържаш тази чудесна форма, трябва да се подлагаш редовно на терапии. Няма вечно да си млад, я! Дори тук се виждат наченки на целулит …или дископатия. А пък и то, това че се чувстваш добре, съвсем не означава, че в действителност си добре – енергийните ти потоци се разклоняват, движат се срещу течението или още по-страшно – са блокирани. Е как е възможно да не усещаш? Приспива ли ти се, като се наплюскаш с кюфтета, картофи и туршия? Спи ли ти се вечер към 1 часа? Яде ли ти се, когато си гладен? – от лош обмен на енергиите е!

Няма да забравя, как един масажист, натискайки определена точка на трицепса, ме попита дали боли. При положителния ми отговор ми заяви, че ако нямам гастрит, колит или оплитане на червата – мога да ги очаквам всеки момент. При моето уверение, че нямам проблеми с храносмилането, той ме погледна с недоверие и каза „чакай и ще видиш….“. Две години по-късно се радвам, че така и не дочаках.

  1. „Е, как може да ти е студено?!?“

Тук се връщам на моята взискателна натура, защото си мисля, че може би тя е проблемът. На вниманието на всички масажисти: Когато масажното ти студио се намира под земята, когато стаичката, в която мачкаш хората под земята се отоплява с печка тип „духалка“ и когато в тази отоплена от духалката подземна стая въздухът свърши – вярваш, или не – вината не е в клиента. Нямам представа има ли някой, който контролира условията за труд, хигиенните изисквания и моралните такива, към професионалистите в тази област, но ако има – не се справя особено добре с контрола. Отварянето на масажен салон без адекватна климатизация е мъка – и за клиента, и за масажиста. Единият човек лежи в покой без дрехи, а другият се бъхти над него облечен – нормално е да има лек дисбаланс.

На последното място, което посетих, масажистката ми беше с пуловер и ботуши под престилката и беше искрено учудена, как така на мен ми е студено. Аз, от своя страна, заслепена от флуоресцентното осветление точно над тялото ми, създаващо извратената асоциация за операционна маса, метнах поглед към термометъра отсреща. Двадесет и три градуса, след като духалката беше изсмукала всичкия свеж въздух, работейки в краката на девойката около 20 минути….

  1. „Айде, приключихме“

Не знам защо, но отрязването на времето е сякаш запазена марка на хората в бранша. Отиваш за осемдесетминутен масаж и той приключва след 60 минути? Това е, защото във времето, посочено в обявата, се включва и събличане, и обличане. Шестдесетминутният е паднал рязко на 45 минути? Ами полежи си малко в покой, тялото да отпочине! Любимото ми е „за толкова пари – толкоз!“, което е в пряка връзка с груповото пазаруване. Някак не го разбирам – предлагането на калпава услуга, която вместо да привлече бъдещи клиенти, да отблъсква потенциални такива. Що за неадекватен търговски усет? С подобен ваучер веднъж отидох да си оформя веждите в салон, близо до работа. Останах много доволна. Три (!!!) години по-късно продължавам да ходя само и единствено там, въпреки че смених адреса на работата, салонът смени адреса си и ми се налага ми се да пътувам 40 мин от вкъщи, за да го достигна.

  1. „Тук не те боли“

Не, че искам да ме галят, но знам много добре, че дълбокотъканния масаж не е за мен – охкам, пъшкам и като цяло е по-скоро оставя в мен неприятно усещане, за което дори съм си платила. Поради тази причина, винаги искам „релаксиращ“ масаж, купувам си ваучери за релаксиращ масаж и преди да легна на масата отново казвам – релаксиращ. Но не би. Повечето масажисти, увлечени в желанието си да ти докажат правотата си по точка 1 от този списък, вкарват пръстите си до втора фаланга в телесата под тях. На възражението, че боли, се отговаря с реплика, извадена от следната богата палитра:

а/ Тук не те боли/ няма как да те боли/ ама аз изобщо не натискам силно!;

б/ Ти ако дойдеш на дълбок/антицелулитен/ енергиен масаж, сигурно ще умреш!;

в/ Ами ще те боли, аз казах ли ти, че черния ти дроб не е наред…..

 Глезенето е изкуство, мрънкането – не чак толкова. Затова ми се иска да пръскам позитивизъм и се надявам това да е един от редките случаи, в които започвам годината с подобен пост. Обаче трябваше да го напиша – все пак вдъхновението беше загубило адреса ми и би било наистина грубо да откажа да го оползотворя, когато отново намина….

love phenya love

Leave a Reply

Your email address will not be published.