Kато масло, размазано върху прекалено голяма филия

колаж 

А пък аз се чувствам съвсем изтънял, някак си разтеглен, разбираш ли — като масло, размазано върху прекалено голяма филия. Не е редно това. Трябва ми промяна.

– Билбо Бегинс, „Властелинът на пръстените“, Дж. Р.Р. Толкин

 

Преди около година, точно по това време, исках много неща в живота ми да се променят. Исках да бъда по-смела в начинанията си, да се науча да карам автомобил, да заживея в мир и обич с един определен специален човек, да нямам скучни уикенди, в които няма какво да правиш, всяка вечер от седмицата ми да е пълна с емоция, хора, събития.

Смело мога да твърдя, че повечето неща се случиха, малко или много точно по начина, по който си ги представях. Чудно, нали, би трябвало да съм на седмото небе, дружно три пъти „ура“ и поне 7 минути заря за закона на привличането, който явно работи. Обаче не съвсем.

Едно от най-силните ми желания беше да не бъда социално саможива. Да разширя кръга на приятелите и познатите си, на хората, с които мога да изляза за по мохито и четири часа по-късно, поглеждайки часовниците си, да се чудим къде отлетя това време. Да бъда активна в не-нощния живот на града – да опитвам различна и екзотична кухня, да купувам редовно свежи цветя от Димитър Петков, да поддържам календар, изпълнен със събития. До тук всичко звучи прекрасно. Вложих доволно количество старание и енергия, за да моделирам ежедневието си по този начин, оставяйки леко на страна предишния си живот, който беше нежен кръговрат от народни танци-Момчето-момичетата ми-кино-роден град. И днес, поглеждайки назад, усещам с лека носталгия, как тогава, въпреки намека за рутина, бях по-свободна.

Нека уточня, че не бях непременно по-щастлива, но определено дишах по-леко. Сега съм разграфила уикендите си от тук до края на юли (почти). Планерът ми е запълнен със събития, но ми липсва усещането за лекота. Липсва ми да имам непланиран следобяд, баща ми да се обади, че след два часа е в София и иска да отидем на вечеря и кино. Въпреки, че всеки път мрънках, как закъснява поне с час и ми изяжда свободното време. Но тук е разковничето – имах свободното време да го почакам. Имах този един час, в който да си направя ноктите, да почета книга, да изгледам последния епизод на „Скандал“. Натрапчиво ми липсва радостта от спонтанното. От това, да решим в 3 следобед в неделя, че ни се ходи до Пловдив и просто да се яхнем на колата и да отидем там, за да хапнем и да се разходим. Без оправдания, без „ама имам да пазарувам“, „ама исках да измия прозорците“, без „не мога, имам час за педикюр“. Това в кавичките са мои думи, мои оправдания, неща, които не съм предполагала, че ще чуя да излизат от устата ми. А когато имам малко свободно време? Напрягам се, защото го имам. Не му се наслаждавам така, както преди. Ситуацията е такава, при положение, че съм все още неомъжена и без деца – не ми се и иска да мисля какво би станало, ако висшите сили преценят, че заслужавам една такава благословия и ми я изсипят на лудата глава. Сбогом, свободно време, здравей памперс номер 376…

В желанието си да съм с всички и навсякъде, да си изпълня задачките за деня и да планирам нещата за седмицата, не допускам да остана сама и да правя нищо. Обсебена от желанието да ми е „интересно“, “веселко” и да си „направя живота шарен“ се усещам все по-напрегната от подреждането на мисли, дейности и идеи. Дори когато релаксирам не успявам да изключа- седейки на пейката със Съмърсби в ръка си мисля какво ще правя по-късно, какво имам да свърша днес, планирах ли онази почивка, за която се надъхвам от 2 месеца и какво ще трябва да се свърши, когато ваканцията приключи. Което по принцип не е лошо, но когато влагаш толкова старание, без да се наслаждаваш напълно на плодовете му, защото в главата ти вече е следващия момент…какво става тогава? Противоположно на всякаква логика, подлежаща на трезв анализ, искам да не се обсебвам от мисълта за следващата стъпка, защото по този начин губя настоящия момент. А не е ли той всичко, което имаме на този свят?

Може би трябва да внимавам повече какво пожелавам на вселената.

Защото слуша.

И повярвай ми, чува!

love phenya love

2 Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published.