28

baloons

Не е някаква повратна възраст, но си е моята. От днес. Не ми се иска да пораствам, но май не е съвсем по силите ми да спра процеса, а? Сглобявам един скромен списък с уроци, които съм научила за последните 1-2 години и пожелания към моето бъдещо аз за следващите няколко – не претендирам за изчерпателност, още по-малко за поучителност. Просто ей така, да си го имам черно на бяло. Иска ми се след 10 години да погледна назад и да мога да го допълня, да въздъхна радостно и да си кажа „Бреййй, а уж бях много отракана на 28! Колко неща научава човек!“ – малко както се чувствам сега, замисляйки се какъв дивак бях на 18…

Continue Reading

Have a little patience

good things

Facing your fears and establishing challenges to be conquered is a must, if you want to have a life worth living – that is one of the mantras of our century. And the century before this one, for that matter. Aren’t we all in a mad race to be the better, brighter, more advanced versions of ourselves? Caught up in a contest to find new spaces, new people and make fantastic memories, don’t we rush things a bit too much? When did we lose the sweet thrill of saving money to go places? When did we lose the prolonged pleasure, which waiting for a call from a special someone used to deliver us?

When are we going to stop rushing our own life and just … have a little patience? Continue Reading

Оставѝ…

seaside

Има хиляди мъдри мисли, засягащи правото на човек да избира. Да избира пътя си, обичта си, какво да яде за закуска, как да се отнася с хората около себе си и кой цвят тениска да облече днес. Животът никога не е бил толкова богат на избори, достижими за всеки един от нас – глобализацията и технологиите правят достъпни и най-смелите мечти, стига да събереш смелост да ги последваш. За съжаление, изправени пред колосалната шведска маса, която съдбата нарежда пред нас, понякога се затрудняваме от кое от всички предложения да се възползваме; дали когато избираме нещо, не губим нещо много по-хубаво и какво всъщност се случва с пътя, който не сме избрали? Но сред най-трудните избори в живота на всеки един от нас, е избора да се откажеш. Continue Reading

За книгите и хората

love-books

Обичаш ли да четеш? Случвало ли ти се е в някой особено кисело – дъждовен и мъглив вторник, да си мислиш как би ти се искало да си вкъщи, сгушен в топло одеяло, докато навън светът неприветливо се усмихва на поредната ударна доза северен вятър. Ако в тази картинка се вписват и чаша топла напитка, независимо дали е чай, кафе, какао или бульон, и прясно започната книга, то значи двамата с теб сме особено близки и преспокойно ще ме извиниш, че ти пиша на ‚ти‘. Continue Reading

To new beginnings

befunky_artwork.jpg

I have been thinking for the past couple of months of 2014, that I really want to have an exciting and adventurous 2015. Because last year was a bit of a snooze fest for me – it is true, I did some travelling, went to a different continent even, but I never experienced something truly new. I never took that language course that I wanted, never got around to renewing my fitness regimen after abandoning it for almost a year. I never got back to discovering the unknown, discovering the excitement of the challenge ahead. You know what I am talking about – when you do not know what lays in front of you, but you can’t wait to find out. When you take the leap of faith and stop procrastinating. And when faced with an adventure, though it might be scary, do it anyway. I never did that, any of that in the past year, I slacked and now I ever so gradually begin to understand the brilliance of P. Coelho’s saying “If you think adventure is dangerous, try routine; it is lethal.” Continue Reading