Вино

corkheart.pngImage source

Обмислях дали да не кръстя този пост нещо от рода на „За виното и любовта“, на двата застъпващи се празника по нашите географски ширини– този на виното и този на католиците.

В последните години все се вихрят едни дебати кой празник бил наш, кой не бил чак толкова наш, как ако подариш на жена си цветя празнуваш грешно, а правилното е да цъмбурнеш в бъчвата на комшията с поне още трима герои, изпълнени с национална гордост. За това кой е по-българин може да си говорим някой друг път. Сега ще говорим за топли чувства и гроздов сок! Самият факт, че тази така обсъждана дата провокира силни емоции е лесно обясним – виното и любовта са взаимно допълващи се. Нека да се замислим за любовта, в пряка връзка с виното: на виното му трябва много любов, за да е истински хубаво вино – гроздето трябва да е отгледано внимателно, с обич. Виното трябва да е създадено с любов, да се подбере с любов и да се консумира с…познахте! – любов.

А аз съм един от онези хора, които са силно влюбени… Continue Reading

Изкривената реалност на инстаграмските мечти

keep-calm-and-instagram

Не ме разбирайте криво. Обичам инстаграм, обичам филтрите му, обичам вдъхновенията, които ми дава. Но не искам да се улавям в преследване на една недостижима реалност. Не искам да виждам мацки в ресторанти, които спират приятеля си от това, да се нахвърли върху манджата с думите „Само още една поза и го поствам…. чакааааай!“.  Continue Reading

За книгите и хората

love-books

Обичаш ли да четеш? Случвало ли ти се е в някой особено кисело – дъждовен и мъглив вторник, да си мислиш как би ти се искало да си вкъщи, сгушен в топло одеяло, докато навън светът неприветливо се усмихва на поредната ударна доза северен вятър. Ако в тази картинка се вписват и чаша топла напитка, независимо дали е чай, кафе, какао или бульон, и прясно започната книга, то значи двамата с теб сме особено близки и преспокойно ще ме извиниш, че ти пиша на ‚ти‘. Continue Reading

Ден първи след празниците…

holiday-fat-weight-gain-eat-christmas-season-ecards-someecardsДен първи след празниците. След почти десетдневно угощение, приятно заоблените ми форми стават откровено кръгли, а незнайно защо тялото ми не възприема търкалянето между кухнята и хола за кардио. Дънките ми, които блажено си почиваха, заменени от удобни анцузи или други гащи, завършващи с ластик, в този първи ден ме гледат с упрек, че дори денимът си има лимит на разтягане. Напънът е епичен и след 3-4 клека, противно на всички закони на физиката, успявам да се натикам в тях и да закопчая копчето. Чувствам се като кренвирш в сламка. Убедена, че ако се наведа да си вържа обувките, ще посинея от недостиг на въздух, нахлузвам набързо широки кецове с идеята „Поне на лапичките да им е широко…“ . Работният ден, прекаран в седнало положение с максимално впити дънки е приключение сам по себе си, но нека преминем към неговия край. Continue Reading