Kато масло, размазано върху прекалено голяма филия

колаж 

А пък аз се чувствам съвсем изтънял, някак си разтеглен, разбираш ли — като масло, размазано върху прекалено голяма филия. Не е редно това. Трябва ми промяна.

– Билбо Бегинс, „Властелинът на пръстените“, Дж. Р.Р. Толкин

 

Преди около година, точно по това време, исках много неща в живота ми да се променят. Исках да бъда по-смела в начинанията си, да се науча да карам автомобил, да заживея в мир и обич с един определен специален човек, да нямам скучни уикенди, в които няма какво да правиш, всяка вечер от седмицата ми да е пълна с емоция, хора, събития.

Смело мога да твърдя, че повечето неща се случиха, малко или много точно по начина, по който си ги представях. Чудно, нали, би трябвало да съм на седмото небе, дружно три пъти „ура“ и поне 7 минути заря за закона на привличането, който явно работи. Обаче не съвсем. Continue Reading

Оцеляване без смартфон за начинаещи

Zombie-Apocalypsе

Искам още в началото на този пост да уточня, че не съм от типа хора, които си купуват ново парче техника просто защото е ново. Преди да се сдобия с любимото си мъниче, на име HTC One mini а.к.а. my baby, бях извънредно учудена от цялата истерията по смартфоните. Смешно ми беше, как носовете на всички са насочени все надолу, понякога дори с леки усмивки, едни такива загадъчни ….Пръстите ловко плетат невидими социално активни паяжини по екранчетата, а всеки приятел е на един слайд растояние. Половината хора, които познавам имат синдрома на звънящия телефон – нали знаете, като все го чувате да „звъни“ и му хвърляте по едно око, да не би случайно някоя нотификация да е минала без звук, и Боже опази да не научите на момента, че котката на Мони е кихнала 2 пъти един след друг. Иронията в случая е, че познавам човек, който провежда по около 150 разговора на ден. И той няма този синдром.

Та идеята ми е, че нямах идея защо тези хора така….нали. Докато не получих свой смартфон. И после не ми го отнеха. Continue Reading

To new beginnings

befunky_artwork.jpg

I have been thinking for the past couple of months of 2014, that I really want to have an exciting and adventurous 2015. Because last year was a bit of a snooze fest for me – it is true, I did some travelling, went to a different continent even, but I never experienced something truly new. I never took that language course that I wanted, never got around to renewing my fitness regimen after abandoning it for almost a year. I never got back to discovering the unknown, discovering the excitement of the challenge ahead. You know what I am talking about – when you do not know what lays in front of you, but you can’t wait to find out. When you take the leap of faith and stop procrastinating. And when faced with an adventure, though it might be scary, do it anyway. I never did that, any of that in the past year, I slacked and now I ever so gradually begin to understand the brilliance of P. Coelho’s saying “If you think adventure is dangerous, try routine; it is lethal.” Continue Reading