Как лесно се забравя да прощаваш

phenya Leave a Comment

how to be happyСнимка

Как лесно се забравя да прощаваш,

Как трудно се запомня да мълчиш,

Под ударите силни да не ставаш –

Във вик на болка сам да поседиш.

 

Как лесно се забравя да се радваш,

Как трудно се забравя да рушиш,

На своето сърце да изповядваш –

Не в чуждите очи да се градиш.

 

Ще бъде трудно и ще бъде тежко

Гърдите си със стон да не дереш,

Пред сълзите солени, тъй човешки,

Ти щастието сам да избереш.

 

Да вярваш сам във свойта сила крепка,

Да вярваш, че когато позволиш,

Надеждата ще дойде, ще затрепка –

Преминал ада пак да се родиш.

 

Как лесно се забравя да прощаваш,

Как трудно се запомня да мълчиш,

Кален в агония по- силен ставаш,

Но в огъня кован – щастлив вървиш.

love phenya love

 

 

 

 

Мачкай!

phenya Leave a Comment

massagesСнимка

 Няма да започвам новата година с рекапитулация на старата, с някакви гениални умозаключения или обещания за новата. Просто защото не ми е до това – вдъхновението ми така безвъзвратно ме е напуснало, че дори прочитането на невероятно забавна книга от 300 страници за една вечер не подпали в мен искрата. Пръстите не ме досърбяха за писане, умът ми не се втурна да рисува разсъждения по бял лист и като цяло, творческото ми аз се предаде пред ежедневните задачи. Коледното пазаруване и приготвянето на несметни количества сладки и бисквитки, наред с обилното затормозяване на храносмилателната ми система също не ме подтикнаха към друго, освен към търкаляне от маса на маса, наздравици и песни. Но ето че дойде време да оползотворя един от прекрасните ми коледни подаръци – терапия за тяло/масаж, подарен от момчето.

 И там, на покритата с лилави кърпи маса, с измръзнали крака, вдъхновението отново ме намери… Continue Reading →

Другата обич

phenya Leave a Comment

old dogСнимка: reddit.com

Предупреждение:

Този пост не е позитивен.

Този пост не е усмихнат.

Този пост е малко тежък и много дълъг.

Ако имате хубав ден, прочетете го утре, а днес носете усмивката си широка!

Това е разсъждение с разказни елемнти. Темата – леко прозаична – как една обикновена, леко сополива петък вечер може да те накара да се замислиш за смисъла на живота и обичта, човечността у човеците и неспособността ти, като член на едно общество, да повлияеш на грешните му решения. Да започнем ей така… Continue Reading →

Една добра и една лоша новина…

phenya Leave a Comment

winterwonderland  Явно не ми стига да споделям само мислите си, а изпитвам нужда да споделя и разни наредени според виждането ми (с повод или без) думички, които формират моя тип писателско творчество. Със създаването на новата категория искам да отделя тези плодове на креативната ми душа, защото те са съвсем ралични, нищо че съставляват огромна част от мен и желанието ми да разказвам истории. Понякога проза, понякога поезия, опити за разкази и други рошави хрумки, ще населяват този раздел.

  Стартирам с нещо, което написах миналата Коледа за прословутата “Пощенска кутия за приказки” с тема “Една добра и една лоша новина”.

  Какво мислиш? Надявам се да ти хареса…

love phenya love

 

Continue Reading →

Dreamland engage

phenya Leave a Comment

cowboyImage source

I have this problem, you see…. It’s not a problem, really, more like a tendency. I will be alone – maybe at my home town, maybe at the city I live in – and I will watch a movie. A romantic movie – most likely a Nicholas Sparks one…

Continue Reading →

28

phenya 1 Comment

baloons

Не е някаква повратна възраст, но си е моята. От днес. Не ми се иска да пораствам, но май не е съвсем по силите ми да спра процеса, а? Сглобявам един скромен списък с уроци, които съм научила за последните 1-2 години и пожелания към моето бъдещо аз за следващите няколко – не претендирам за изчерпателност, още по-малко за поучителност. Просто ей така, да си го имам черно на бяло. Иска ми се след 10 години да погледна назад и да мога да го допълня, да въздъхна радостно и да си кажа „Бреййй, а уж бях много отракана на 28! Колко неща научава човек!“ – малко както се чувствам сега, замисляйки се какъв дивак бях на 18…

Continue Reading →

Kато масло, размазано върху прекалено голяма филия

phenya 2 Comments

колаж 

А пък аз се чувствам съвсем изтънял, някак си разтеглен, разбираш ли — като масло, размазано върху прекалено голяма филия. Не е редно това. Трябва ми промяна.

– Билбо Бегинс, „Властелинът на пръстените“, Дж. Р.Р. Толкин

 

Преди около година, точно по това време, исках много неща в живота ми да се променят. Исках да бъда по-смела в начинанията си, да се науча да карам автомобил, да заживея в мир и обич с един определен специален човек, да нямам скучни уикенди, в които няма какво да правиш, всяка вечер от седмицата ми да е пълна с емоция, хора, събития.

Смело мога да твърдя, че повечето неща се случиха, малко или много точно по начина, по който си ги представях. Чудно, нали, би трябвало да съм на седмото небе, дружно три пъти „ура“ и поне 7 минути заря за закона на привличането, който явно работи. Обаче не съвсем. Continue Reading →

Have a little patience

phenya 2 Comments

good things

Facing your fears and establishing challenges to be conquered is a must, if you want to have a life worth living – that is one of the mantras of our century. And the century before this one, for that matter. Aren’t we all in a mad race to be the better, brighter, more advanced versions of ourselves? Caught up in a contest to find new spaces, new people and make fantastic memories, don’t we rush things a bit too much? When did we lose the sweet thrill of saving money to go places? When did we lose the prolonged pleasure, which waiting for a call from a special someone used to deliver us?

When are we going to stop rushing our own life and just … have a little patience? Continue Reading →

Фикусът на моя живот

phenya 2 Comments

фикус

Снощи си говорихме за цветя. Странна тема, признавам, още повече, че аз съумявам да убия почти всичко, което не може да си поиска вода и храна под някаква форма на вокално изразяване. Разказа ми интересното ти виждане, как фикусът, независимо в каква сграда вирее, попива съдбата на собствениците си. Нека обясня. Ако е фирма и тя фалира, фикусът умира. Ако е семейство и то е с много деца, ако всяко от тях е на различна посока , той е разклонен, развълнуван и многолистен. Тълкувания разни.

Накара ме да се замисля – как ли ще изглежда фикусът на моя живот? Continue Reading →